Древните олимпийски игри

Олимпийските игри или олимпиадата е най-известното международно състезание в света, в което атлети от различни спортове се състезават за златни, сребърни и бронзови медали. Олимпиади се провеждат на всеки 4 години.

 В древността Олимпийските игри се провеждат в чест на Зевс Олимпийски в град Олимпия (в провинцията Елида вПелопонес - Древна Гърция). Те били най-прочутите и най-бляскавите.  След като историкът Тимей от Таормина въвежда изчислението на времето по олимпиади след 776 г. пр. н. е. се счита, че тези игри са се устройвали на всеки четири години през юли и август. През класическата епоха траели 5 дни. От 572 г. пр. н. е. елейците започнали да организират игрите. Избирали хеланодиките (съдиите) помежду си. Известно време преди откриването на игрите се изпращали вестители (нар. спондофори) по всички гръцки градове. В чест на Зевс се сключвало свещено примирие, с което се гарантирало безопасното придвижване на всички участници и зрители до Олимпия, както и ненападението на Елис - града-организатор на състезанията. Около светилището в Елида се образувал себеподобен град от палатките на участниците и зрителите на игрите непосредствено преди започването им. През първия ден от игрите се правели жертвоприношения. Участниците можело да бъдат само гърци, които са по рождение свободни и неосъждани, тъй като игрите са част от култа. Ето защо “варварите”, робите и осъдените нямали достъп до тях. Също така религиозно предписание забранява присъствието на жени. В първия ден от игрите се полагали олимпийски клетви. Тържественият ритуал се извършвал пред олтара на Зевс Хоркиос (покровител на клетвите). По този случай се принасял в жертва шопар, върху чиито четвъртини атлетите се заклевали да спазват правилата на игрите. Има сведения, че в противен случай хеланодиките налагали тежка глоба на нарушителя и той нямал право никога повече да участва.

Петте основни състезания в игрите били: бягане, което отначало било на крака, а по-късно ставало с колесници; скачане, което се състояло в прескачането на някой трап или възвишение; хвърляне на диск или палет – тежък и кръгъл камък, изхвърлян на колкото се може по-голямо разстояние; двубой и вид юмручен бой, бокс, наречен пугилат. При него двамата борци си слагали ръкавици от бакър и олово и започвали да се удрят докато един от тях не се предаде или издъхне.

От петте дни състезания последният бил отреден за раздаване на наградите. Победителите били наричани олимпионики. След съобщаване на имената им пред събралата се огромна тълпа те излизали напред, за да получат наградата си. Пиндар разказва, че тя била венец от дива маслина, изплетен от листата на свещеното дърво, което пък Херакъл донесъл от земята на хиперборейците.

За гърците – участници в игрите нямало по-голяма чест от олимпийския венец, а и за зрителите това събитие представлявало огромен интерес. Също така наред с атлетите се явявали писатели, философи, оратори, художници, които се възползвали от многото събрали се хора. По този начин те използвали и събитието, за да запознаят зрителите със своите произведения, да им дадат глас и известност. В крайна сметка тези т. нар. общогръцки тържества представлявали за хората една солидарност, търпимост един към друг. През дните на игрите те се опознавали, забравяли различните интереси и съперничества, делели ги някога.

В 394 г. игрите са забранени от император Теодосий I като езически.

	ОЛИМПИЙСКИТЕ СИМВОЛИ
Флагът на олимпийските игри е бил разработен през 1913 г. от барон Пиер дьо Кубертен. Върху белия фон на флага са разположени петте преплетени олимпийски кръга в различен цвят. Всеки кръг символизира определен континент.
Синият кръг - Европа Жълтият кръг - Азия Черният кръг - Африка Зеленият кръг - Австралия Червеният кръг - Америка
Белият цвят на флага символизира мира по време на олимпийските игри. За първи път олимпийският флаг е бил използван през 1920 г. на олимпийските игри в Антверпен (Белгия). При завършването на поредните олимпийски игри кметът на града, където се провеждали игрите, предава флага на кмета на града, в който ще се състоят следващите олимпийски игри.       Олимпийският девиз "Citius, Altius, Fortius", преведен от латински буквално означава: "По-бързо, по-високо, по-смело", но по-разпространен е преводът: "По-бързо, по-високо, по-силно". Кубертен е заимствал този девиз от Мартин Дидеон, директор на един от колежите в Париж. Но именно този девиз описва доста точно целите на атлетите от цял свят.         Олимпийският факел е традиция, пренесена в съвременните игри от древна Гърция, където на олтара на Хера слънцето запалвало пламъка. В съвременните олимпийски игри факелът се е появил през 1928 г. на игрите в Амдстердам. Огънят на олимпийския факел е символ на чистотата, на честната борба за победа. Огъня запалват в Гърция, а след това щафетно предават до града, където се провеждат поредните олимпийски игри. Пламъкът гори непрекъснато до закриването на игрите.     Според Олимпийската харта честта за провеждане на игрите се предоставя на града, а не на страната с решение на МОК не по-късно от 6 години до началото на олимпиадата. От 1970 г. с рекламна и търговска цел се използват така наречените олимпийски талисмани, признати от обществеността на страната-домакин.     В съвременните игри щафетното предаване на факела е станало за първи път през 1936 г.на игрите в Берлин. То символизира предаването на олимпийските традиции от едно поколение към друго.     Преди откриването на игрите се провежда парад на олимпийците. Начело са спортистите от страната победителка на миналите олимпийски игри, а след това спортистите от останалите страни по азбучен ред. Държавният глава на страната домакин обявява откриването на олимпийските игри. Вдига се олимпийският флаг, запалва се големият олимпийски факел на стадиона, пуска се ято гълъби - символ на мира.    В древна Гърция на победителя бил връчван венец от маслинени клонки - лавров венец. От диво маслинено дърво със златен нож срязвали клонка, от която свивали венец. Смятало се, че жизнените сили на свещеното дърво се предават на победителя чрез маслиненото клонче. Днес победителят получава златен медал, в негова чест се издига държавният флаг на страната му и се изпълнява националният химн. За 100 години (1896-1996) са били проведени 23 Олимпиади. Олимпийски игри не са били провеждани три пъти - през 1916, 1940 и 1944 година, заради Първата и Втора световни войни.